През 2024 година носител на стипендията ни е д-р Цветелина Пайчева, специалиснт по обща хирургия във Военномедицинска академия в София.

Да присъствам на 43-тият годишен конгрес на Европейското дружество по хирургична онкология  (ESSO), и то в ролята на национален представител за България, за мен беше изключително приятно и полезно изживяване. Като специализант по хирургия, през четвъртата година от обучението си, имах възможност да слушам интересни и добре аргументирани дискусии, от водещи специалисти в различни области на онкологията, както в сферата на професионалните ми интереси, така и по теми към които имам чисто научен интерес. Изключителни бяха мултидисцилинарните сесии, позволяващи като хирурзи да се поставим в обувките на колеги от други специалности и да се акцентира върху необходимостта от градивен диалог между всички звена на диагностично-терапевтичния алгоритъм. 

Някои от по-важни за мен теми, обсъдени на конгреса са: 

  • Циторедуктивна хирургия със или без приложение на HIPEC (хипертермична интраоперативна химиотерапия) в профилактичен план, при пациенти с локално авансирал КРК (колоректален карцином) и като лечение при перитонеална карциноза от КРК
  • Имунотерапии в лечението на гастроинтестиналните тумори
  • Роля и особености на образната диагностика, след неоадювантно лечение в предоперативното планиране
  • Възможности за съхраняване на ректума в някои случаи на нисък ректален карцином, в ерата на пълния терапевтичен и патологичен отговор
  • Поведение при пациенти с фамилен КРК и техните семейства

Не на последно място искам да кажа, че за всеки млад хирург е изключително вдъхновяващо да се докосне до хора, постигнали много в своята кариера, без да загубят смирението и човечността си. Никога няма да забравя благодарствената реч на Проф. Сасако, след като му беше връчен медал за принос в хирургията, която може да бъде наречена само „Лекция за живота“. Освен, че разказа за житейския и професионалния си път, той отбеляза ролята на екипа и колко е важно в хода на ежедневната работа, да не се губи фокус върху пациента като човек с чувства и емоции.